зачупил си

Речник на българския език

1. зачупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачупил си е производна форма на зачупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зачупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачупил си е производна форма на зачупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).