зачупило

Речник на българския език

1. зачупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачупило е производна форма на зачупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачупило е производна форма на зачупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).