зачупила

Речник на българския език

1. зачупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зачупила е производна форма на зачупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зачупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

зачупила е производна форма на зачупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).