зачупил

Речник на българския език

1. зачупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачупил е производна форма на зачупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачупил — мин. деят. св. прич. м. р.

зачупил е производна форма на зачупя (мин. деят. св. прич. м. р.).