зачупело

Речник на българския език

1. зачупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачупело е производна форма на зачупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачупело е производна форма на зачупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).