зачупел

Речник на българския език

1. зачупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачупел е производна форма на зачупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачупел е производна форма на зачупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).