зачуло

Речник на българския език

1. зачуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачуло е производна форма на зачуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачуло е производна форма на зачуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).