зачуел

Речник на българския език

1. зачуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачуел е производна форма на зачуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачуел е производна форма на зачуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).