зачоплил

Речник на българския език

1. зачоплил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачоплил е производна форма на зачопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачоплил — мин. деят. св. прич. м. р.

зачоплил е производна форма на зачопля (мин. деят. св. прич. м. р.).