зачовърквала

Речник на българския език

1. зачовърквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зачовърквала е производна форма на зачовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зачовърквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зачовърквала е производна форма на зачовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зачовърквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

зачовърквала е производна форма на зачовърквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зачовърквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зачовърквала е производна форма на зачовърквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).