зачовърквал

Речник на българския език

1. зачовърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачовърквал е производна форма на зачовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачовърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачовърквал е производна форма на зачовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачовърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

зачовърквал е производна форма на зачовърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачовърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачовърквал е производна форма на зачовърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).