зачовъркал

Речник на българския език

1. зачовъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачовъркал е производна форма на зачовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачовъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачовъркал е производна форма на зачовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачовъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

зачовъркал е производна форма на зачовъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачовъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачовъркал е производна форма на зачовъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).