зачетяло

Речник на българския език

1. зачетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачетяло е производна форма на зачета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачетяло е производна форма на зачета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).