зачестяло

Речник на българския език

1. зачестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачестяло е производна форма на зачестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачестяло е производна форма на зачестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).