зачестил си

Речник на българския език

1. зачестил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачестил си е производна форма на зачестя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зачестил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зачестил си е производна форма на зачестя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).