зачело

Речник на българския език

1. зачело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачело е производна форма на зачета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачело — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачело е производна форма на зачета (мин. деят. св. прич. ср. р.).