зачевало

Речник на българския език

1. зачевало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачевало е производна форма на зачевам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зачевало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зачевало е производна форма на зачевам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зачевало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зачевало е производна форма на зачевам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зачевало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зачевало е производна форма на зачевам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).