зачевал

Речник на българския език

1. зачевал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачевал е производна форма на зачевам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачевал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачевал е производна форма на зачевам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачевал — мин. деят. св. прич. м. р.

зачевал е производна форма на зачевам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачевал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачевал е производна форма на зачевам (мин. деят. несв. прич. м. р.).