зацикляло

Речник на българския език

1. зацикляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацикляло е производна форма на зациклям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацикляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацикляло е производна форма на зациклям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зацикляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацикляло е производна форма на зациклям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зацикляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацикляло е производна форма на зациклям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. зацикляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацикляло е производна форма на зацикля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. зацикляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацикляло е производна форма на зацикля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).