зацепило

Речник на българския език

1. зацепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацепило е производна форма на зацепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацепило е производна форма на зацепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).