зацепело

Речник на българския език

1. зацепело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацепело е производна форма на зацепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацепело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацепело е производна форма на зацепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).