зацелувал си

Речник на българския език

1. зацелувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацелувал си е производна форма на зацелувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зацелувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацелувал си е производна форма на зацелувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зацелувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацелувал си е производна форма на зацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).