зацелувало

Речник на българския език

1. зацелувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацелувало е производна форма на зацелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацелувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацелувало е производна форма на зацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зацелувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацелувало е производна форма на зацелувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зацелувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацелувало е производна форма на зацелувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).