зацелувал

Речник на българския език

1. зацелувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацелувал е производна форма на зацелувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зацелувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацелувал е производна форма на зацелувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зацелувал — мин. деят. св. прич. м. р.

зацелувал е производна форма на зацелувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зацелувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зацелувал е производна форма на зацелувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).