зацвъртяло

Речник на българския език

1. зацвъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвъртяло е производна форма на зацвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацвъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвъртяло е производна форма на зацвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зацвъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацвъртяло е производна форма на зацвъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зацвъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацвъртяло е производна форма на зацвъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).