зацвъртявал си

Речник на българския език

1. зацвъртявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацвъртявал си е производна форма на зацвъртявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зацвъртявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацвъртявал си е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. зацвъртявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зацвъртявал си е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).