зацвъртявало

Речник на българския език

1. зацвъртявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвъртявало е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зацвъртявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зацвъртявало е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зацвъртявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зацвъртявало е производна форма на зацвъртявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зацвъртявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зацвъртявало е производна форма на зацвъртявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).