зацвъртявал

Речник на българския език

1. зацвъртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацвъртявал е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зацвъртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацвъртявал е производна форма на зацвъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зацвъртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

зацвъртявал е производна форма на зацвъртявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зацвъртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зацвъртявал е производна форма на зацвъртявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).