зацвъртели

Речник на българския език

1. зацвъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зацвъртели е производна форма на зацвъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зацвъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зацвъртели е производна форма на зацвъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. зацвъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зацвъртели е производна форма на зацвъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. зацвъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зацвъртели е производна форма на зацвъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).