зацвилил

Речник на българския език

1. зацвилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зацвилил е производна форма на зацвиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зацвилил — мин. деят. св. прич. м. р.

зацвилил е производна форма на зацвиля (мин. деят. св. прич. м. р.).