захубавял

Речник на българския език

1. захубавял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захубавял е производна форма на захубавея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захубавял — мин. деят. св. прич. м. р.

захубавял е производна форма на захубавея (мин. деят. св. прич. м. р.).