захрупал

Речник на българския език

1. захрупал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захрупал е производна форма на захрупам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захрупал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захрупал е производна форма на захрупам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захрупал — мин. деят. св. прич. м. р.

захрупал е производна форма на захрупам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захрупал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захрупал е производна форма на захрупам (мин. деят. несв. прич. м. р.).