захриптявал

Речник на българския език

1. захриптявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захриптявал е производна форма на захриптявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захриптявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захриптявал е производна форма на захриптявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захриптявал — мин. деят. св. прич. м. р.

захриптявал е производна форма на захриптявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захриптявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захриптявал е производна форма на захриптявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).