захлупил

Речник на българския език

1. захлупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захлупил е производна форма на захлупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захлупил — мин. деят. св. прич. м. р.

захлупил е производна форма на захлупя (мин. деят. св. прич. м. р.).