захлупел

Речник на българския език

1. захлупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захлупел е производна форма на захлупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захлупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

захлупел е производна форма на захлупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).