захлупвал

Речник на българския език

1. захлупвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захлупвал е производна форма на захлупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захлупвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захлупвал е производна форма на захлупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захлупвал — мин. деят. св. прич. м. р.

захлупвал е производна форма на захлупвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захлупвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захлупвал е производна форма на захлупвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).