захитрял

Речник на българския език

1. захитрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захитрял е производна форма на захитрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захитрял — мин. деят. св. прич. м. р.

захитрял е производна форма на захитрея (мин. деят. св. прич. м. р.).