захитрувал

Речник на българския език

1. захитрувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захитрувал е производна форма на захитрувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захитрувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захитрувал е производна форма на захитрувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захитрувал — мин. деят. св. прич. м. р.

захитрувал е производна форма на захитрувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захитрувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захитрувал е производна форма на захитрувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).