захитрува

Речник на българския език

1. захитрува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

захитрува е производна форма на захитрувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. захитрува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

захитрува е производна форма на захитрувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. захитрува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

захитрува е производна форма на захитрувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).