захитреело

Речник на българския език

1. захитреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захитреело е производна форма на захитрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захитреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захитреело е производна форма на захитрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).