захилила

Речник на българския език

1. захилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

захилила е производна форма на захиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. захилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

захилила е производна форма на захиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).