захвърчало

Речник на българския език

1. захвърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвърчало е производна форма на захвърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захвърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвърчало е производна форма на захвърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. захвърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

захвърчало е производна форма на захвърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. захвърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захвърчало е производна форма на захвърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).