захвърчавал си

Речник на българския език

1. захвърчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

захвърчавал си е производна форма на захвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. захвърчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

захвърчавал си е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. захвърчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

захвърчавал си е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).