захвърчавало си

Речник на българския език

1. захвърчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

захвърчавало си е производна форма на захвърчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. захвърчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

захвърчавало си е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. захвърчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

захвърчавало си е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).