захвърчавало

Речник на българския език

1. захвърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвърчавало е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захвърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвърчавало е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. захвърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

захвърчавало е производна форма на захвърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. захвърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захвърчавало е производна форма на захвърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).