захвърчавал

Речник на българския език

1. захвърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвърчавал е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захвърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвърчавал е производна форма на захвърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захвърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

захвърчавал е производна форма на захвърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захвърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захвърчавал е производна форма на захвърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).