захвърлело

Речник на българския език

1. захвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвърлело е производна форма на захвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захвърлело е производна форма на захвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).