захвърлел

Речник на българския език

1. захвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвърлел е производна форма на захвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

захвърлел е производна форма на захвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).