захвъргало

Речник на българския език

1. захвъргало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвъргало е производна форма на захвъргам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. захвъргало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

захвъргало е производна форма на захвъргам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. захвъргало — мин. деят. св. прич. ср. р.

захвъргало е производна форма на захвъргам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. захвъргало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

захвъргало е производна форма на захвъргам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).