захвъргал

Речник на българския език

1. захвъргал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвъргал е производна форма на захвъргам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. захвъргал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

захвъргал е производна форма на захвъргам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. захвъргал — мин. деят. св. прич. м. р.

захвъргал е производна форма на захвъргам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. захвъргал — мин. деят. несв. прич. м. р.

захвъргал е производна форма на захвъргам (мин. деят. несв. прич. м. р.).